Обикновените хора в Северна Македония са добре настроени към нас, проблемите идват от

...
Обикновените хора в Северна Македония са добре настроени към нас, проблемите идват от
Коментари Харесай

Акад. Георги Марков: В Скопие мразят цар Борис III, а той е спасил 22 000 македонски българи

" Обикновените хора в Северна Македония са добре настроени към нас, проблемите идват от върхушката ", твърди акад. Георги Марков

Публикуваме изявление с историка, споделено в 24 часа:

- Акад. Марков, за какво е тази вълна на ненавист, която отново се надигна против България след откриването на клубовете в Битоля и Охрид? Само изборът на имената им - “Иван Михайлов ” и “Цар Борис Трети ” ли е повода?

- Македонците са една изкуствено основана нация по рецепта на Коминтерна. Оттам се заимства и визията, че Иван Михайлов и цар Борис са фашисти. В България в никакъв случай не е имало фашистка власт, а обособени организации. Македонците ни назовават и татари, както сърбите са ги наричали тях през XIX век. А цар Борис Трети е направил доста за Македония.

През пролетта на 1941 година, когато Вермахтът безусловно прегази Югославия и Гърция, ​в плен попадат 22 000 македонски българи. За тях се застъпва царят пред Хитлер и споделя: Това са българи и би трябвало да бъдат освободени. Пазят се документи с имената им и против всеки написа “българин ”. Така те са пуснати и се прибират вкъщи си.

България получава правото да управлява земите, обитаеми най-вече с етнически българи - Македония и Беломорска Тракия. Заради този дипломатически триумф, както и поради връщането на Южна Добруджа, Борис III получава прозвището си “Обединител ”. Догодина, във връзка 80 година от гибелта му, ще открием негов монумент в София с надпис “Цар Борис Трети Обединител ”.

Когато България получава така наречен нови земи през 1941 година, за благоустрояването им се дават милиарди. Бюджетът на България за 1942 година е повишен близо два пъти, а идната година - три пъти. Тези десетки милиарди са вложени и с тях безусловно се преобразяват изостаналите области. Строят се пътища, жп линии, гари, лечебни заведения, учебни заведения, благоустрояват се селища, залесяват се стотици декари гори, прави се електрификация.

Всички знаят по какъв начин е посрещнат царят в Скопие - с цветя, килими. Той има още доста заслуги към македонските българи, само че македонците са изпълнени с коминтерновска ненавист към нас.

- Обвиняват го за депортирането на македонските евреи. Можел ли е да ги избави?

- Да, вменяват му виновност и това е агитация, несъобразена с тогавашните исторически условия. Новоосвободените земи са дадени в българско ръководство. За страдание, не е било във опциите на локалната българска администрация и на царя да предотвратят напълно натиска на Третия райх.

През януари 1943 година Министерският съвет утвърждава конвенция за изселването на 20 000 български евреи в Германия. Правителството дава единодушието си единствено за евреи от “новите ” земи. През март 1943 година България е принудена са депортира към 12 хиляди евреи от Тракия и Македония. Това става с директна заповед на Хайнрих Химлер и под натиска на немския дипломат Адолф Бекерле. Царят не е съумял да оспори волята на Хитлер.

Крайната дума за ориста на  “новите земи ” имат Вермахтът и Гестапо, а българската администрация не може да се опълчи. Неговата персонална покруса е, че не е имал избор.

Оставащата численост до 20 000 е трябвало да бъде попълнена с евреи от “старите лимити ”. Това обаче е осуетено с намесата на Българската православна черква, подпредседателя на Народно събрание Димитър Пешев и група депутати, доста видни интелектуалци.

Цар Борис съумява да отклони изпращането в лагерите на гибелта на хиляди български евреи. На натиска за тотално решение на еврейския въпрос цар Борис отвръща, че евреите са нужни като работна ръка за градежи на пътища, жп линии и други Така съумява да ги избави от лагерите на гибелта, разселвайки ги из страната.

Да, в трудови лагери, само че поне са на сигурно място и остават живи

Не бива да се не помни и че нито един български боец не е изпратен да води война на Източния фронт, макар че царят е заставен да включи България към Тристранния пакт.

- В Северна Македония обаче не престават да го назовават фашист.

- Царят въобще не е одобрявал тези антисемитски ограничения и е изказвал отвращение от нечовешкото отношение на нацистите. Българският народ не е антисемитски. Категорично не може да се твърди и че цар Борис е фашист, както и цар Фердинанд. Имал е доста близки другари евреи. Неговите персонални банкери, зъболекари, снабдители на облекло са еврейски фамилии.

- По същия метод в Северна Македония дефинират и Иван Михайлов - като фашист. Как си го обяснявате?

- Иван Михайлов може да има грехове - братоубийствените войни, само че изрично е един огромен българин, български националист. След възбраната на Вътрешна македонска революционна организация той бяга в Турция, оттова в Загреб и най-после се открива в Рим. Когато през 1946 година Българска комунистическа партия се отхвърли от българите в Пиринска Македония, той ги бранеше. Работеше за българската национална идея по света. Докато беше жив, македонските патриотични организации в Америка и Австралия бяха български.

Винаги е твърдял, че македонец означава българин, роден в географската област Македония, а не някакъв фиктивен етнос.

- В Скопие се базират на една негова среща с Хитлер.

- Да, той се среща с Хитлер при започване на септември 1944 година От него е поискано да сътвори македонска страна и македонските българи да водят война против Червената войска. Михайлов обаче му споделя: “Вие ме поканихте не в 12 без пет, а в 12 и пет, късно е, ситуацията е невъзвратимо ”. Той знае, че войната е изгубена и Германия няма нито човешки, нито веществен запас да победи целия свят.

- Защо Северна Македония пък счита Никола Вапцаров, на чието име македонисти ще откриват клуб в Благоевград, за македонец, а не българин? Може би поради присъединяване му в македонски книжовен кръжок?

- Вапцаров е взел участие 2-3 пъти в сбирките на този кръжок на българи от Вардарска Македония. Той е един млад българин, с леви убеждения, даже не е бил официално и болшевик. Майка му, баба Елена, споделя: “Не може от майка и татко българи да се роди македонец ”. Баща му Йонко Вапцаров е бил другар с цар Фердинанд и цар Борис, те са гостували в дома им.

- Може ли да считаме, че каквото и име да се избере на български културен клуб в Северна Македония, постоянно ще има напрежение там?

- Те са срещу всевъзможен български клуб. Там има ненавист към нас, насаждана с десетилетия. Представете си, в случай че се появи клуб с името “Св. Климент Охридски ”, какви митинги ще има. Повечето от елементарните хора са добре настроени към нас. Но има и такива с болно съзнание от поколения наред

Става въпрос за върхушката - политиците, псевдоисториците, доста публицисти. Това са хора, свързани със Сърбия и УДБА(бившата държавна сигурност на Югославия - б.а.). Там Сърбия има политическо наличие, Гърция - икономическо, а България - историческо наличие. Ако няма македонска нация, те умират.

За да има македонска нация, би трябвало да има история. Тяхната история е подправена и крадена, това са обезверени фалшификатори. И те го знаят доста добре, само че не могат да го признаят, тъй като това е хлябът им. И те са претърпели и страдали доста, само че са приели македонизма като щит. Разбирам ги, но смятах, че омразата ще умре преди 30 година, когато се разпадна Югославия и първи признахме Република Македония. Останах излъган - Титова Югославия умря, само че българоомразата остана в Скопие, поддържат я, което е тъжно. Там, с цел да си добър македонец, би трябвало да мразиш българите.

- Защо, откакто България в последните 30 година направи толкоз доста за Северна Македония?

- Последните отстъпки, които направихме за повдигане на ветото за началото на договарянията с Европейски Съюз, не трябваше да ги вършим. Те ни се качват на главата, това при тях е патология.

Сега споделиха, че нямало да трансформират конституцията, с цел да впишат българите като държавотворен народ. Появиха се искания да признаем, че в България има македонци, и да ги впишем в конституцията. Не би трябвало да го позволяваме.

- И един малко по-страничен въпрос от тематиката, само че станал отново настоящ. Да променяме ли националния си празник? Отново има гласове той да стане 24 май. Вие какво мислите?

- Категорично съм срещу. Този спор е още от 90-те години на предишния век. Националният ни празник би трябвало да си остане 3 март, само че по остарял жанр - 19 февруари, тъй като без него нямаше да ги има 6 септември, 22 септември, които прочее честваме по остарял жанр.

24 май е нравствен празник. Националните празници постоянно са свързани с въстания, с революции. Мисля, че отварянето отново на тази дискусия е обвързвана с някаква изкуствено подклаждана русофобия.

CV

- Роден в Пловдив през 1946 година

- Завършва история в Софийския университет “Св. Климент Охридски ”

- Специализира в Института за европейска история в Майнц, Федерална Република Германия

- Професор, доктор на историческите науки, учен от 2008 година

- От 1993 година до началото на 2012 година е шеф на Института по история при Българска академия на науките

- Автор на повече от 20 книги и учебници, написал е десетки студии и монографии
Източник: dunavmost.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР